Халкидики & Пътувания райони на Северна Гърция | Обща информация

Халкидики (История, Митология и Цивилизация)

Митология – Палеолитна епоха

В гръцката митология Халкидики се споменава често - на Касандра е погребан титанът на земетресенията – Енкелад. Атон се е образувал от скалата, която хвърля срещу боговете едноименният Титан, а пък Ситония дължи името си на Ситон, сина на Посейдон. Това може и да е само митология, но тя показва необходимостта да се обяснят, още от древни години, особеностите на тази област. Научните изследвания са доказали, че геоморфологията на древния п-в Халкидики е била много по-различна от днешната. Различни със сигурност са били и флората и фауната му. Вкаменелостите от слоноподобни и други изчезнали видове, които са намерени в Никити, а също така и във Враста, Триглия и на други места, свидетелстват за епоха, много преди да се появи човекът. Находките в пещерата Петралона доказват, че човешко присъствие е имало преди повече от 700 000 години, а възрастта на човешкия череп, намерен там се изчислява на около 200 000 години. Първите следи от човешко общество на Халкидики датират от 4 000 г. пр. Хр., а най-древните обитатели са били траките и пеласгите.

VІІІ в. пр. Хр. – преселение
През VІІІ в. пр. Хр. в областта се преселват племена най-вече от Халкида (от тук и името на Халкидики) и от Еретрия. През Vв. пр. Хр. най-значимите градове на Халкиди са: Ения, Йогонос, Липазос, Потидея, Сани, Менди, Скиони, Еге, Неаполис, Афитис, Олинтос, Сермили, Галипсос, Торони, Сарти, Сингос, Пилорос, Дион, Клеоне, Олофипсос, Акантос, Стагира, Аполония, Арнеа, Антемус. Много от тях са продължение на праисторически градове, които са съществували на тези места. В края на Vв. пр. Хр. 32-та най-важни града се обединяват под първенството на Олинтос в „общество на хората от Халкида”, което е разрушено през 379 г. пр. Хр. от спартанците. През 348г. пр. Хр. Филип Македонски присъединява областта към Македонското царство. През елинистическата епоха се създават три големи града: Касандрия (315г.), Урануполис (315г.) и Андигония (в центъра на Каламария през 280г. пр. Хр.). През 168г. пр. Хр. минава в ръцете на ромеите и упада, тъй като градовете минават под контрола главно на ромеите търговци.

Християнство
Християнството на Халкидики е прието през 50г. сл. Хр. (когато Апостол Павел отивайки към Солун от Филипи, минава и през Аполония). През следващите християнски векове е жертва на разрушителни нападения от готите (269), от хуните (VІв.), и от каталонците (1307). През ІХ в. се създава монашеско общество на Света Гора. През 855г. Василий Първи Македонски с хрисовул определя това за „тихо и спокойно място, което монаси ще обитават во веки веков”. През Хв. множество малко манастири са съсредоточени около гр. Карея. През 963г. се построява манастирът Великата Лавра, а след това и останалите 19 манастира. Оттогава общността на Света Гора съставлява един своеобразен свят. Място на мистицизъм, аскетизъм и духовна ориентация, успява да запази през вековете скъпоценната си съкровищница, да посее гръцко-християнското учение и да спомогне за запазването на националното самосъзнание през трудните за нацията епохи. След Хв. по-голяма част от обработваемата земя минава в ръцете на светогорците. От селищата на обработвателите на манастирските земи възникват нови села, които се развиват до вече съществуващите. След ХІІв. Халкидики ,в рамките на тогавашната управленска реформа, се разделя на капетаникия (административни области): Каламария, Ермилия, Йерисос, Касандрия и Лонгос. В средата на ХІVв. една голяма част от Халкидики е присъединена към сръбската държава, а преди завладяването от турците, Касандрия и други крайбрежни градове са принадлежели на британците.

Османска империя
През 1430г. п-в Халкидики е завладян от турците и става част от Солунския санджак. Разделен е на три данъчни области: Касандра (оградена от природната граница на полуострова), Хасикохориа, която обхваща цялата обработваема земя и планините, които се простират до Торонео и Солунския залив, и Мандемохория. Света Гора остава отделна област. Въпреки различните придобивки, през периода на робството жителите на Халкидики страдат, както и останалите гърци, от произвола на турската власт. Успяват обаче да не загубят вярата си и да запазят националното си съзнание. В края на ХVІІІв. всички области бележат развитие (увеличава се зърнопроизводството, отглеждането на копринени буби, животновъдството). Заради това относително благоденствие крайбрежните брегове преживяват много нападения от пирати. В Мандемохория през 1775г. Портата възлага експлоатацията на сребърни мини на 12 големи села в областта – на „Обществото на Мадемион”, и така се създава минна организация със свое собствено обществено управление. През май 1821г. въстава, начело с Емануил Папас, безуспешно обаче и бива почти напълно унищожено. Възстановява се пак и през 1854г. отново въстава начело с Циамис Каратасос. Нови бунтове се отбелязват през 1878г. в Халкидики, но турците вземат мерки предварително и бунтовническото движение е осуетено. В началото на ХХв. Халкидики взема участие в македонската борба. Много жители на Халкидики не само участват в различните военни корпуси, но и сами създават по-малки обединения срещу комитаджиите. Очакваното освобождение идва през октомври 1912г.През 1922г. с идването на хиляди бежанци от Мала Азия започва нов етап в историята на Халкидики. До старите села се създават 27 нови селища, чиито принос в икономическото и културното развитие на Халкидики е много значим.